18 dic 2008, 6:39

Драгана - гласът на любовта

  Poesía
570 0 2
Нощта е радио ефир,
преливаща река от звуци,
простряла се до другия баир,
нестихваща и в този случай.
 
Гласът сега е на Драгана,
докосващ влюбени със чувства.
В гърдите с удар на  камбана,
разнежва, ускорява пулса.

Донесла любовта по ноти,
с красиви думи я рисува,
една балада за живота
и невероятното му чудо.

Рефренът и копнежи пали,
струните са нейното сърце,
останалото в  нас запази,
отново даде ни криле.

p.s. Реших да посветя този стих на невероятната Драгана Миркович,
       която направи 25 години на сцена с чисто нов албум. А също така изпя и едни от най-красивите песни на Балканите.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...