Dec 18, 2008, 6:39 AM

Драгана - гласът на любовта

  Poetry
566 0 2
Нощта е радио ефир,
преливаща река от звуци,
простряла се до другия баир,
нестихваща и в този случай.
 
Гласът сега е на Драгана,
докосващ влюбени със чувства.
В гърдите с удар на  камбана,
разнежва, ускорява пулса.

Донесла любовта по ноти,
с красиви думи я рисува,
една балада за живота
и невероятното му чудо.

Рефренът и копнежи пали,
струните са нейното сърце,
останалото в  нас запази,
отново даде ни криле.

p.s. Реших да посветя този стих на невероятната Драгана Миркович,
       която направи 25 години на сцена с чисто нов албум. А също така изпя и едни от най-красивите песни на Балканите.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...