18.12.2008 г., 6:39

Драгана - гласът на любовта

567 0 2
Нощта е радио ефир,
преливаща река от звуци,
простряла се до другия баир,
нестихваща и в този случай.
 
Гласът сега е на Драгана,
докосващ влюбени със чувства.
В гърдите с удар на  камбана,
разнежва, ускорява пулса.

Донесла любовта по ноти,
с красиви думи я рисува,
една балада за живота
и невероятното му чудо.

Рефренът и копнежи пали,
струните са нейното сърце,
останалото в  нас запази,
отново даде ни криле.

p.s. Реших да посветя този стих на невероятната Драгана Миркович,
       която направи 25 години на сцена с чисто нов албум. А също така изпя и едни от най-красивите песни на Балканите.  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...