16 oct 2013, 21:54

Dragon Rider

  Poesía » Otra
1.2K 1 11


В недрата на невронната гора,

под сянката на цветната ми памет

спи дракон с необяздени крила

и люспи като черни диаманти.

 

Не знам дали наскоро е роден

или се е спотайвал там отколе,

но някак се превърна в част от мен

и знам, че чака своя първи полет.

 

И знам, че мен избрал е за ездач,

но просто му е нужно още време

да изсънува в топлия ми здрач

как на гърба си скоро ще ме вземе.

 

И чакам с него. Чакам този час,

когато ще изтлеят страховете,

че нищо не остава подир нас,

помръкнат ли в ума ни цветовете.

 

И може би, когато съм готов

или щом му омръзне да ме чака,

в леглото на фронталния ми лоб

ще се протегне драконът на мрака.

 

Ще вдигне поглед – многостенна призма,

крилата диамантени ще тръсне

и ще целуне гола аневризма,

а тя от страст по него ще се пръсне.

                                              

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересно!!!
  • Благодаря за посещенията и за споделеното мнение.
  • Сега пък аневризма...черногледо ми звучи и някак не ти отива на годинките. За стиховете няма какво да кажа - трепач от всякъде. Ще разгледам и другите ти неща, защото ме заинтригува, а ти ще обещаеш да звучиш светло и оптимистично следващия път. Поздрав!
  • Браво за стиха.
  • Ами нямаш. Имаш една муха в главата голяма колкото дракон. Какво значи засега? По-малко ходи на скенери и по-малко се връзвай на лекари. Казвам ти го като лекар. Безсмътрието е естественно състояние на твойте години. Не позволявай никой да ти го открадне. Завинаги.
    А за стиха поздрави. Много ми хареса!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...