Dragon Rider
В недрата на невронната гора,
под сянката на цветната ми памет
спи дракон с необяздени крила
и люспи като черни диаманти.
Не знам дали наскоро е роден
или се е спотайвал там отколе,
но някак се превърна в част от мен
и знам, че чака своя първи полет.
И знам, че мен избрал е за ездач,
но просто му е нужно още време
да изсънува в топлия ми здрач
как на гърба си скоро ще ме вземе.
И чакам с него. Чакам този час,
когато ще изтлеят страховете,
че нищо не остава подир нас,
помръкнат ли в ума ни цветовете.
И може би, когато съм готов
или щом му омръзне да ме чака,
в леглото на фронталния ми лоб
ще се протегне драконът на мрака.
Ще вдигне поглед – многостенна призма,
крилата диамантени ще тръсне
и ще целуне гола аневризма,
а тя от страст по него ще се пръсне.
© Владо All rights reserved.
Поздрав!
