25 feb 2014, 22:22

Драка ;)

  Poesía
1.3K 0 35

Миниатюрна мисъл, неузряла

в мен тази нощ се вмъкна и полепна.

Започна да расте, да избуява,

и дръзко, съблазнително зашепна.

 

Затърси после в синкавия мрак 

сърцето ми, намери го, сниши се,

невинно уж заклепа, даде знак

(поканата за флирт с очи се пише).

 

Немирница! Така и не се кротна.

Закача ме, дивя и гъделичка...

И дебна ме - същинска хитра котка,

и цяла нощ със мене се боричка.

 

На сутринта в ръката ми напъха

молив и лист, и рече ми: Пиши!

Хартията под пръстите запърха,

разбрах тогава, мисълта... бе ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жанет Велкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...