Миниатюрна мисъл, неузряла
в мен тази нощ се вмъкна и полепна.
Започна да расте, да избуява,
и дръзко, съблазнително зашепна.
Затърси после в синкавия мрак
сърцето ми, намери го, сниши се,
невинно уж заклепа, даде знак
(поканата за флирт с очи се пише).
Немирница! Така и не се кротна.
Закача ме, дивя и гъделичка...
И дебна ме - същинска хитра котка,
и цяла нощ със мене се боричка.
На сутринта в ръката ми напъха
молив и лист, и рече ми: Пиши!
Хартията под пръстите запърха,
разбрах тогава, мисълта... бе ти.
© Жанет Велкова All rights reserved.