Умаляха старите гуменки в килера,

и  чувалите зиме вече не летяха.

Пораснаха годините, забравиха за вчера,

спокойно се отливаха в тежката гримаса.

На възрастен, един такъв пропит от ярост,

изгнил отвътре, забравил що е младост.

Останал с малките си живи изпарения,

когато и той е бил бандит без поражения.

Няма вече да се блъска по вратата,

така нахално, в еуфория и подскоци.

Но възрастен би могъл да я отвори

и да бъде дракон за сина си, когато проговори.