24 ene 2015, 19:54

Драконовият поход

  Poesía
720 0 0

Умаляха старите гуменки в килера,

и  чувалите зиме вече не летяха.

Пораснаха годините, забравиха за вчера,

спокойно се отливаха в тежката гримаса.

 

На възрастен, един такъв пропит от ярост,

изгнил отвътре, забравил що е младост.

Останал с малките си живи изпарения,

когато и той е бил бандит без поражения.

 

Няма вече да се блъска по вратата,

така нахално, в еуфория и подскоци.

Но възрастен би могъл да я отвори

и да бъде дракон за сина си, когато проговори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Ценов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...