Умаляха старите гуменки в килера,
и чувалите зиме вече не летяха.
Пораснаха годините, забравиха за вчера,
спокойно се отливаха в тежката гримаса.
На възрастен, един такъв пропит от ярост,
изгнил отвътре, забравил що е младост.
Останал с малките си живи изпарения,
когато и той е бил бандит без поражения.
Няма вече да се блъска по вратата,
така нахално, в еуфория и подскоци.
Но възрастен би могъл да я отвори
и да бъде дракон за сина си, когато проговори.