24 янв. 2015 г., 19:54

Драконовият поход

723 0 0

Умаляха старите гуменки в килера,

и  чувалите зиме вече не летяха.

Пораснаха годините, забравиха за вчера,

спокойно се отливаха в тежката гримаса.

 

На възрастен, един такъв пропит от ярост,

изгнил отвътре, забравил що е младост.

Останал с малките си живи изпарения,

когато и той е бил бандит без поражения.

 

Няма вече да се блъска по вратата,

така нахално, в еуфория и подскоци.

Но възрастен би могъл да я отвори

и да бъде дракон за сина си, когато проговори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Ценов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...