24.01.2015 г., 19:54

Драконовият поход

721 0 0

Умаляха старите гуменки в килера,

и  чувалите зиме вече не летяха.

Пораснаха годините, забравиха за вчера,

спокойно се отливаха в тежката гримаса.

 

На възрастен, един такъв пропит от ярост,

изгнил отвътре, забравил що е младост.

Останал с малките си живи изпарения,

когато и той е бил бандит без поражения.

 

Няма вече да се блъска по вратата,

така нахално, в еуфория и подскоци.

Но възрастен би могъл да я отвори

и да бъде дракон за сина си, когато проговори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Ценов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...