Драма.

Доколко е ценен животът,

когато срещу несправедловост жестока

 се изправяш без смисъл,

без време за орис дори?

Изгубен в чата,

събуждам мрака.

Преследват ме знаци,

но не от тях

имам параноя.

Кажи ми, брат,

счупи ми врат.

Не трябва да пиша,

че калта е лайна.

Един живот

дори без съдба,

а друг -

равен на два.

Объркан увод,

без послеслов,

сякаш думи на луд

за глухи уши:

с разум пропити

микровълнови миди.

Уви, не е така,

просто точката на зрение

е субективна,

а обектът е по-живнал

от някои с много ум,

обезволени

от дребни игри

или просто от страх,

че няма за тях

место на света.

А не е така,

но, уви, онова,

което глас е небесен,

ги кара да пазят

своята кожа

и воля, и ум,

и да бъдат щастливи дори...

Може би почти всеки

би могъл да намери...

Да бъде за миг

по-щастлив от дете

с подарък в ръце.

И мълчанието е злато,

и има думи платина,

парите също спасяват,

и парите рушат.

Този град не е друг,

гласът ти е чут,

колкото може да бъде

сред усмивки посърнали.

На всички въпроси –

един отговор,

съдържащ въпрос -

речта има нос.

И нека внимание

да запазим завинаги,

и да можем по чудо

да пресрещнем беда.

16октомри09

софия