Драма

12 ago 2011, 11:44

Poesía

814 0 3

ДРАМА

За нищо не става таз нашата Лиза,

изобщо не трябва навън да излиза.

Уж със каишка дебела бе вързана,

а гледам я вчера, подтичва забързана.

Обиколи дървото под сянката,

после на тръс зави към полянката -

точно където малките патета

и тяхната майка - оная пернатата,

спокойно пасяха си росна тревица.

И щом ги видя, тази мръсница

лекичко почна да се снишава...

Чудя се аз - "какво ли ще става!".

Но ето, доде се огледам, за миг,

без да се чуе ни кряк, нито вик,

Лиза се стрелна и грабна едното.

То с ужас размаха крилата, горкото.

И докато схвана какво ще се случи,

чу се ръмжене - проклетото куче

и второто пате захапа с устата -

додето мигна, случи се белята.

Чак след това горката им майка

разпери крилата и взе да се вайка.

Насръхнала, зла, край тях записука

и с мъка, горката, към двора засука.

Ах, тази Лиза, съдра им гушите

и дим да я няма, обра си крушите.

А аз гледах всичко и хвана ме срама,

че жив бях свидетел на цялата драма

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.