Драма
ДРАМА
За нищо не става таз нашата Лиза,
изобщо не трябва навън да излиза.
Уж със каишка дебела бе вързана,
а гледам я вчера, подтичва забързана.
Обиколи дървото под сянката,
после на тръс зави към полянката -
точно където малките патета
и тяхната майка - оная пернатата,
спокойно пасяха си росна тревица.
И щом ги видя, тази мръсница
лекичко почна да се снишава...
Чудя се аз - "какво ли ще става!".
Но ето, доде се огледам, за миг,
без да се чуе ни кряк, нито вик,
Лиза се стрелна и грабна едното.
То с ужас размаха крилата, горкото.
И докато схвана какво ще се случи,
чу се ръмжене - проклетото куче
и второто пате захапа с устата -
додето мигна, случи се белята.
Чак след това горката им майка
разпери крилата и взе да се вайка.
Насръхнала, зла, край тях записука
и с мъка, горката, към двора засука.
Ах, тази Лиза, съдра им гушите
и дим да я няма, обра си крушите.
А аз гледах всичко и хвана ме срама,
че жив бях свидетел на цялата драма
© Юлияна Донева All rights reserved.
