28 abr 2009, 19:49

Драма приятелска

  Poesía » Otra
901 0 3

 

Какво, за бога, правиш ти?

Да ме измъчваш ли целиш, кажи?

Приятелството ни на карта ти поставяш,

за разбирателство постепенно ти забравяш!

 

Защо го правиш? Нима за теб по-важно е

да разрушиш това, което едва започваш

да градиш?! Приятелството ни тъй ценно

беше, но ето - края виждам вече!

 

А виновницата за това си ти,

на невинна не смей, не се прави!

С лъжи безсмислени си служиш ти,

за оправдание за теб са най-добри.

 

От реалността бягаш ти с тях,

от глупост ли, така и не разбрах.

И нещо сякаш отдръпва те от мен,

в ад превръщаш всеки ден.

 

Но това ме нараняваше тогава, когато

всеки път ме пренебрегваш до забрава.

И пак въпроса си задавам. Защо го правиш?

Не преставам! Трудно винаги прощавам.

 

От завист ли искаш ти да ме сломиш,

защото, знам държиш ти винаги да

победиш?! И знам, че мен държиш ме

отговорна за всяка твоя грешка недостойна!

 

За съвестта ти не узряла да зърне делото ти

и да страда. Поне на "извинявай" ти се научи!

От признание, не се страхувай, не мълчи,

Защото няма и себе си да опознаеш ти!

 

Но щом сама решила си да се удавиш и

приятелка като мене да оставиш,

върви тогава, троши си ти главата,

другаде ще бъда аз призната!

 

Защото писна ми да се тревожа аз,

когато ти за мен не даваш глас!

Ако за теб, да си безотговорна е

стратегия, за мен това е твоята трагедия!

 

Дата на създаване: 02.06.2004 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана К. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...