Какво, за бога, правиш ти?

Да ме измъчваш ли целиш, кажи?

Приятелството ни на карта ти поставяш,

за разбирателство постепенно ти забравяш!

Защо го правиш? Нима за теб по-важно е

да разрушиш това, което едва започваш

да градиш?! Приятелството ни тъй ценно

беше, но ето - края виждам вече!

А виновницата за това си ти,

на невинна не смей, не се прави!

С лъжи безсмислени си служиш ти,

за оправдание за теб са най-добри.

От реалността бягаш ти с тях,

от глупост ли, така и не разбрах.

И нещо сякаш отдръпва те от мен,

в ад превръщаш всеки ден.

Но това ме нараняваше тогава, когато

всеки път ме пренебрегваш до забрава.

И пак въпроса си задавам. Защо го правиш?

Не преставам! Трудно винаги прощавам.

От завист ли искаш ти да ме сломиш,

защото, знам държиш ти винаги да

победиш?! И знам, че мен държиш ме

отговорна за всяка твоя грешка недостойна!

За съвестта ти не узряла да зърне делото ти

и да страда. Поне на "извинявай" ти се научи!

От признание, не се страхувай, не мълчи,

Защото няма и себе си да опознаеш ти!

Но щом сама решила си да се удавиш и

приятелка като мене да оставиш,

върви тогава, троши си ти главата,

другаде ще бъда аз призната!

Защото писна ми да се тревожа аз,

когато ти за мен не даваш глас!

Ако за теб, да си безотговорна е

стратегия, за мен това е твоята трагедия!

Дата на създаване: 02.06.2004 г.