Почувствай ме
така плах и самотен.
Докосни ме, ако можеш,
но аз съм само спомен като теб...
Ние не избрахме да бъдем такива
и сега виждаме света
като прерязаните си китки.
Колко невинни бяхме
и как ни каляха всички.
Бяхме просто драскотини
по идеалния свят
от всички прекрасни.
Бяхме и в ада
от думи ужасни.
Имахме ли избор?
Можехме ли да го предотвратим?
Смъртта ни беше единственият изход,
а сега и мъртви не можем да спим.
Но не страдай, Скъпа,
аз съм до теб...
забрави за всичко
под моите криле.
Ние сме свободни,
ще страдат само те.
© Стеси Todos los derechos reservados