Почувствай ме

така плах и самотен.

Докосни ме, ако можеш,

но аз съм само спомен като теб...

Ние не избрахме да бъдем такива

и сега виждаме света

като прерязаните си китки.

Колко невинни бяхме

и как ни каляха всички.

Бяхме просто драскотини

по идеалния свят

от всички прекрасни.

Бяхме и в ада

от думи ужасни.

Имахме ли избор?

Можехме ли да го предотвратим?

Смъртта ни беше единственият изход,

а сега и мъртви не можем да спим.

Но не страдай, Скъпа,

аз съм до теб...

забрави за всичко

под моите криле.

Ние сме свободни,

ще страдат само те.