Драскотини
Почувствай ме
така плах и самотен.
Докосни ме, ако можеш,
но аз съм само спомен като теб...
Ние не избрахме да бъдем такива
и сега виждаме света
като прерязаните си китки.
Колко невинни бяхме
и как ни каляха всички.
Бяхме просто драскотини
по идеалния свят
от всички прекрасни.
Бяхме и в ада
от думи ужасни.
Имахме ли избор?
Можехме ли да го предотвратим?
Смъртта ни беше единственият изход,
а сега и мъртви не можем да спим.
Но не страдай, Скъпа,
аз съм до теб...
забрави за всичко
под моите криле.
Ние сме свободни,
ще страдат само те.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стеси Всички права запазени