31 jul 2011, 14:32

Dream on 

  Poesía » Otra
827 0 4

Като в сън пробягвам разстояния,
тичам из лавандулови полета

от несбъднати,

още несънувани мечти,

струните на залеза

са толкова далечни. Ехо са.

Медните им звуци

бавно ме застигат,

като неопрен
по тялото ми лепнат,
от сладостта им въздухът
 тежи...
На вечерите като тази,

очите някак по-особено блестят,

дали заради фонтаните от щастие

сълзите им преливат,

превръщат се
в бенгалски огън -
красиви, мимолетни...

във фойерверки от звезди,

или пък заради нощта

току разпъпила,

рисуваща лежерно татуси

с дюнно пясъчни пръсти

по морния гръб на деня...

Дали затова, дали?

Всъщност вече не помня,

мислите си разтворих

като сол във вода.

В море ги превърнах.

Безнадеждно разсеяна,

за секунди забравих,

че не мога да плувам,

добре че в полета

мислите са ненужни...

Отлитам,
ще се видим
на другия бряг
сутринта.

 

http://www.youtube.com/watch?v=dOz7MBFdg8I&feature=player_embedded#at=187

© N. Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви!
    Веси, приятно ми е! Това ми е първото стихче тук след дълга пауза,затова така.
    Регина ,радвам се да те срещна и тук.Стиховете ти носят едно спицифично очарование и дълбочина. (:
  • Много образно, мечтателно. Пренесе ме на морето. Солено непременно е хубаво при теб.
  • Че какво им е странното..?Най-обикновени солени мисли.
    Мерси все пак!
  • странни мисли
    но много добро
Propuestas
: ??:??