Дребен повод

9 ago 2011, 12:10

Poesía

734 0 0

ДРЕБЕН ПОВОД

javascript:

С мама, вън по хладината,

седнали сме двете.

Мама рови с пръст в тревата,

къса синьо цвете.

Туй нарича се копривка -

мама обяснява.

Хвърлих семе, една свивка,

пръснах го тъдява,

а пък то на - взе, че цъфна -

радва му се мама.

...Тих ветрец от юг полъхна.

Като за реклама,

мигом цели ни облъхна

аромат вълшебен.

И направи ни щастливи,

този повод дребен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.