9.08.2011 г., 12:10 ч.

Дребен повод 

  Поезия
832 0 0
ДРЕБЕН ПОВОД
javascript:
С мама, вън по хладината,
седнали сме двете.
Мама рови с пръст в тревата,
къса синьо цвете.
Туй нарича се копривка -
мама обяснява.
Хвърлих семе, една свивка,
пръснах го тъдява,
а пък то на - взе, че цъфна -
радва му се мама. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлияна Донева Всички права запазени

Предложения
  • На теб Не мога да се скрия. Не и днес. (Самотна съм и малко ми се плаче.) Животът ми е мръсен, черен...
  • Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
  • Това си бе проклятие за дъжд. Вали, откакто секнах да се моля. И вместо дъжд, миришеше на мъж. На он...

Още произведения »