Да беше прежда, усуквала те бих,
да изтъка от теб одежда синя.
Ала вретено аз не съм, ни стан...
на нишките последната надежда.
И затова от синьото безоблачно небе
загребах на мечтите сънните дантели.
От тях скроих за теб безкрайното море,
в което вятърът на колене те моли.
И затова издигат се високите вълни,
а към небето плисва се морето.
А аз не стигнала до твоите широти,
заключвам във сърцето си красиво цвете. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse