дреха от дантела
Да беше прежда, усуквала те бих,
да изтъка от теб одежда синя.
Ала вретено аз не съм, ни стан...
на нишките последната надежда.
И затова от синьото безоблачно небе
загребах на мечтите сънните дантели.
От тях скроих за теб безкрайното море,
в което вятърът на колене те моли.
И затова издигат се високите вълни,
а към небето плисва се морето.
А аз не стигнала до твоите широти,
заключвам във сърцето си красиво цвете.
Което с тънки куки в своите мисли
ще избродирам върху есенно листо,
което в следващата есен ще политне...
а може би, ще кацне в твоето сърце...
Тогава цвете върху цвете ще разцъфне
в градината, красива от любов.
И вятърът щастлив по лятному ще пее,
дантелената песен, изтъкал от зов...
да изтъка от теб одежда синя.
Ала вретено аз не съм, ни стан...
на нишките последната надежда.
И затова от синьото безоблачно небе
загребах на мечтите сънните дантели.
От тях скроих за теб безкрайното море,
в което вятърът на колене те моли.
И затова издигат се високите вълни,
а към небето плисва се морето.
А аз не стигнала до твоите широти,
заключвам във сърцето си красиво цвете.
Което с тънки куки в своите мисли
ще избродирам върху есенно листо,
което в следващата есен ще политне...
а може би, ще кацне в твоето сърце...
Тогава цвете върху цвете ще разцъфне
в градината, красива от любов.
И вятърът щастлив по лятному ще пее,
дантелената песен, изтъкал от зов...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
