20 oct 2008, 0:09

dresscode

  Poesía » Otra
804 0 7
 

за кво говорим чикита

като виснат въпросите на ъгъла

та чак край няма

и линиите за свързване

на живот - не на друго

напред назад по трасето

без разходи

без емоции

без добавки

ок е известно състояние

като награда за десетилетие

с подходяща статуетка

не стигат световните глупости

та си създавам среда

за оцеляване

музикален

шот

шуут

шит

все тая настръхвам по краищата

си

достатъчно успешно

в смахнат четириъгълник

с неясни страни

има толкова много за вършене

да поносиш времето на рамо

да случваш следи

да дишаш

да пишеш глупости страХотно

като опра ухо да корема на луната

чувам стонове от връщане

и следвам спомен със златни топки

Родригес беше Мала нали

само мене ме нема в схемата

за кво избощо говорим

чикита

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...