Oct 20, 2008, 12:09 AM

dresscode

  Poetry » Other
795 0 7
 

за кво говорим чикита

като виснат въпросите на ъгъла

та чак край няма

и линиите за свързване

на живот - не на друго

напред назад по трасето

без разходи

без емоции

без добавки

ок е известно състояние

като награда за десетилетие

с подходяща статуетка

не стигат световните глупости

та си създавам среда

за оцеляване

музикален

шот

шуут

шит

все тая настръхвам по краищата

си

достатъчно успешно

в смахнат четириъгълник

с неясни страни

има толкова много за вършене

да поносиш времето на рамо

да случваш следи

да дишаш

да пишеш глупости страХотно

като опра ухо да корема на луната

чувам стонове от връщане

и следвам спомен със златни топки

Родригес беше Мала нали

само мене ме нема в схемата

за кво избощо говорим

чикита

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...