ДРЕВНА КРЪВ
Историята шепне
приказки вълшебни,
разказва ни легенди
от времената древни.
И всичко пред очите ми
изплува тъй реално,
а мислите - преминали
в пространството сакрално.
Ножове, копия, ками,
в гърдите дълбоко стрелата
и бойният възглас "Умри!",
пронизващ пак тишината.
И искри във мен прескачат,
и сякаш ще пламна във миг.
Без скрупул убива палачът
запленения войник.
С цена на победа велика,
за родната майка и чест
пролял е кръвта си войникът,
но никой не знае го днес.
Такава съдба ще последва
и много други храбци.
Но кръвта ми българска, древна,
противи се и кипи.
И искам да хвана камата,
и смело да тръгна на път.
А ако изгубя войната,
аз сама ще се пробода.
© Дивата Лагуна Todos los derechos reservados