16 nov 2008, 6:29

Древна кръв

  Poesía » Otra
1.2K 0 5

                      ДРЕВНА КРЪВ

 

Историята шепне

приказки вълшебни,

разказва ни легенди

от времената древни.

 

И всичко пред  очите ми

изплува тъй реално,

а мислите - преминали

в пространството сакрално.

 

Ножове, копия, ками,

в гърдите дълбоко стрелата

и бойният възглас "Умри!",

пронизващ пак тишината.

 

И искри във мен прескачат,

и сякаш ще пламна във миг.

Без скрупул убива палачът

запленения войник.

 

С цена на победа велика,

за родната майка и чест

пролял е кръвта си войникът,

но никой не знае го днес.

 

Такава съдба ще последва

и много други храбци.

Но кръвта ми българска, древна,

противи се и кипи.

 

И искам да хвана камата,

и смело да тръгна на път.

А ако изгубя войната,

аз сама ще се пробода.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дивата Лагуна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Задължително да го направиш!
  • Тогава ще публикувам и това: ЩЕ МИ ЛИПСВА СЛАДКИЯ ТИ СМЯХ,
    ТВОЙТО "ЕЕЕЕЕ" И ВСИЧКО ДРУГО..."
  • " Падни в борбата..." Ееей, що не си написала, че е посветено? Ако кажа на Рицаря, ще се метне на кончето и ще отпраши към някое друго царство. Тогава какво ще правиш, а?
  • И искам да хвана камата,
    и смело да тръгна на път.
    А ако изгубя войната,
    аз сама ще се пробода.

    Браво! И аз винаги за това съм мечтала.
  • Хах,и мен са ме настигали такива мисли и желания,особено след прочитане на някоя хубава българска книга... Много хубав стих!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...