AvR1tO (Дивата Лагуна)
45 78
16.11.2008 г., 6:29 ч.

Древна кръв 

  Поезия » Друга
639 0 5

                      ДРЕВНА КРЪВ

 

Историята шепне

приказки вълшебни,

разказва ни легенди

от времената древни.

 

И всичко пред  очите ми

изплува тъй реално,

а мислите - преминали

в пространството сакрално.

 

Ножове, копия, ками,

в гърдите дълбоко стрелата

и бойният възглас "Умри!",

пронизващ пак тишината.

 

И искри във мен прескачат,

и сякаш ще пламна във миг.

Без скрупул убива палачът

запленения войник.

 

С цена на победа велика,

за родната майка и чест

пролял е кръвта си войникът,

но никой не знае го днес.

 

Такава съдба ще последва

и много други храбци.

Но кръвта ми българска, древна,

противи се и кипи.

 

И искам да хвана камата,

и смело да тръгна на път.

А ако изгубя войната,

аз сама ще се пробода.

© Дивата Лагуна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Задължително да го направиш!
  • Тогава ще публикувам и това: ЩЕ МИ ЛИПСВА СЛАДКИЯ ТИ СМЯХ,
    ТВОЙТО "ЕЕЕЕЕ" И ВСИЧКО ДРУГО..."
  • " Падни в борбата..." Ееей, що не си написала, че е посветено? Ако кажа на Рицаря, ще се метне на кончето и ще отпраши към някое друго царство. Тогава какво ще правиш, а?
  • И искам да хвана камата,
    и смело да тръгна на път.
    А ако изгубя войната,
    аз сама ще се пробода.

    Браво! И аз винаги за това съм мечтала.
  • Хах,и мен са ме настигали такива мисли и желания,особено след прочитане на някоя хубава българска книга... Много хубав стих!
Предложения
: ??:??