16.11.2008 г., 6:29

Древна кръв

1.1K 0 5

                      ДРЕВНА КРЪВ

 

Историята шепне

приказки вълшебни,

разказва ни легенди

от времената древни.

 

И всичко пред  очите ми

изплува тъй реално,

а мислите - преминали

в пространството сакрално.

 

Ножове, копия, ками,

в гърдите дълбоко стрелата

и бойният възглас "Умри!",

пронизващ пак тишината.

 

И искри във мен прескачат,

и сякаш ще пламна във миг.

Без скрупул убива палачът

запленения войник.

 

С цена на победа велика,

за родната майка и чест

пролял е кръвта си войникът,

но никой не знае го днес.

 

Такава съдба ще последва

и много други храбци.

Но кръвта ми българска, древна,

противи се и кипи.

 

И искам да хвана камата,

и смело да тръгна на път.

А ако изгубя войната,

аз сама ще се пробода.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дивата Лагуна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Задължително да го направиш!
  • Тогава ще публикувам и това: ЩЕ МИ ЛИПСВА СЛАДКИЯ ТИ СМЯХ,
    ТВОЙТО "ЕЕЕЕЕ" И ВСИЧКО ДРУГО..."
  • " Падни в борбата..." Ееей, що не си написала, че е посветено? Ако кажа на Рицаря, ще се метне на кончето и ще отпраши към някое друго царство. Тогава какво ще правиш, а?
  • И искам да хвана камата,
    и смело да тръгна на път.
    А ако изгубя войната,
    аз сама ще се пробода.

    Браво! И аз винаги за това съм мечтала.
  • Хах,и мен са ме настигали такива мисли и желания,особено след прочитане на някоя хубава българска книга... Много хубав стих!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...