26 jun 2006, 23:41

ДРОГА

  Poesía
1K 0 10
  

Беше тъй лъчезарен...

 

Във очите слънца...светлина...

 

А сега е кошмарен...

 

И слънцата лежат в пепелта...

 

Поглед блед и невиждащ ,

 

От копнеж за живот – ни следа...

 

Поглед празен, без израз...

 

Само търсещ спринцовка...игла...

 

Безобидно изглеждаше –

 

А превърна се в бясна борба...

 

Ту живота повеждаше -

 

Ту притиснат бе той - от смъртта.

 

Бе достатъчно близо...

 

Тази дрога  безмалко успя...

 

Ала изборът твой е

 

Да решиш : или ТИ или тя...

 

Избери да живееш ,

 

Искай сили от Бог и душа ,

 

Избери да изгреят

 

Пак в очите онези слънца...

 

ДНЕС !!! СЕГА !!!

 

 

26.06.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Абе в такива случаи изборът не е това,което ще те спаси,`щото уж избираш да живееш,а всъщност продължаваш да се друсаш.Могат да помогнат само най-близките хора,да те насочат...т.е. направо да те затворят някъде 2седмици да мине абстито пък след това за психическата-планина,море...и всичко се оправя временно.Въпросът е докога?
  • Да, днес и сега!
    Поздравления Дидислава за актуалната тема!!!
  • Много въздействаш стих,браво,Дидислава! 6
  • Дидислава въздействащ стих!
    Поздрави и дано бъде прочетен и от когото трябва!
  • Много е хубаво! Харесва ми това, че е различно!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...