26.06.2006 г., 23:41

ДРОГА

1K 0 10
  

Беше тъй лъчезарен...

 

Във очите слънца...светлина...

 

А сега е кошмарен...

 

И слънцата лежат в пепелта...

 

Поглед блед и невиждащ ,

 

От копнеж за живот – ни следа...

 

Поглед празен, без израз...

 

Само търсещ спринцовка...игла...

 

Безобидно изглеждаше –

 

А превърна се в бясна борба...

 

Ту живота повеждаше -

 

Ту притиснат бе той - от смъртта.

 

Бе достатъчно близо...

 

Тази дрога  безмалко успя...

 

Ала изборът твой е

 

Да решиш : или ТИ или тя...

 

Избери да живееш ,

 

Искай сили от Бог и душа ,

 

Избери да изгреят

 

Пак в очите онези слънца...

 

ДНЕС !!! СЕГА !!!

 

 

26.06.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Абе в такива случаи изборът не е това,което ще те спаси,`щото уж избираш да живееш,а всъщност продължаваш да се друсаш.Могат да помогнат само най-близките хора,да те насочат...т.е. направо да те затворят някъде 2седмици да мине абстито пък след това за психическата-планина,море...и всичко се оправя временно.Въпросът е докога?
  • Да, днес и сега!
    Поздравления Дидислава за актуалната тема!!!
  • Много въздействаш стих,браво,Дидислава! 6
  • Дидислава въздействащ стих!
    Поздрави и дано бъде прочетен и от когото трябва!
  • Много е хубаво! Харесва ми това, че е различно!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...