Беше тъй лъчезарен...
Във очите слънца...светлина...
А сега е кошмарен...
И слънцата лежат в пепелта...
Поглед блед и невиждащ ,
От копнеж за живот – ни следа...
Поглед празен, без израз...
Само търсещ спринцовка...игла...
Безобидно изглеждаше –
А превърна се в бясна борба...
Ту живота повеждаше -
Ту притиснат бе той - от смъртта. ...