29 nov 2007, 12:05

Дрога

  Poesía » Otra
802 0 4

Събудих се от силна болка,
някой стискаше мойта ръка,
погледнах надолу и какво видях?!
Стискаше ме собствената ми ръка!
До болка впивах своите пръсти във плътта,
забивах нокти аз във кожата
и бавно се разливаше кръвта,
спринцовката до мойта вена беше сложена!
Трепереща, посегнах за малка доза облекчение,
но спрях се, щом реалността накрая осъзнах,
борих се и пак се боря, но пълно бе мойто изтощение,
колко жалка съм - едва тогаз съзрях!
И слаба съм, и болна,
за мене няма лек,
единствено със дрогата съм волна,
но лошо е, когато тя е жив човек!
И твойта сила се разлива в мен,
трепереща посягам към тебе всеки ден,
дрогата, разливаща се, заразяваща кръвта,
дрогата, докосваща ме, разяждаща плътта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зори Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...