Събудих се от силна болка,
някой стискаше мойта ръка,
погледнах надолу и какво видях?!
Стискаше ме собствената ми ръка!
До болка впивах своите пръсти във плътта,
забивах нокти аз във кожата
и бавно се разливаше кръвта,
спринцовката до мойта вена беше сложена!
Трепереща, посегнах за малка доза облекчение,
но спрях се, щом реалността накрая осъзнах,
борих се и пак се боря, но пълно бе мойто изтощение,
колко жалка съм - едва тогаз съзрях!
И слаба съм, и болна,
за мене няма лек,
единствено със дрогата съм волна,
но лошо е, когато тя е жив човек!
И твойта сила се разлива в мен,
трепереща посягам към тебе всеки ден,
дрогата, разливаща се, заразяваща кръвта,
дрогата, докосваща ме, разяждаща плътта!
© Зори Все права защищены