29 нояб. 2007 г., 12:05

Дрога

798 0 4

Събудих се от силна болка,
някой стискаше мойта ръка,
погледнах надолу и какво видях?!
Стискаше ме собствената ми ръка!
До болка впивах своите пръсти във плътта,
забивах нокти аз във кожата
и бавно се разливаше кръвта,
спринцовката до мойта вена беше сложена!
Трепереща, посегнах за малка доза облекчение,
но спрях се, щом реалността накрая осъзнах,
борих се и пак се боря, но пълно бе мойто изтощение,
колко жалка съм - едва тогаз съзрях!
И слаба съм, и болна,
за мене няма лек,
единствено със дрогата съм волна,
но лошо е, когато тя е жив човек!
И твойта сила се разлива в мен,
трепереща посягам към тебе всеки ден,
дрогата, разливаща се, заразяваща кръвта,
дрогата, докосваща ме, разяждаща плътта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зори Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...