Българският парламент е дрон,

възседнал разбеснял се кон,

прелита, поразява,

но не противника, а собствената си

държава!

Българският парламент е дрон,

писта за напъпили стремежи,

за алчни авантюри полигон,

пазар на всякакви кроежи.

Дрон и парламент без стон,

галоп на пагубния кон!

Дронът има своята задача

от чужд команден пулт,

дронът няма сълзи, да заплаче,

дронът има своя бог и своя култ.

Машината не чува Българския пулс,

не я вълнуват погледите уморени,

тя е железния патрул,

за нея има заповеди,

за нея няма чакани промени!

Душите трудно ще се борят

със летящия дракон,

веригите си трябва първо да свалят,

сърцата трябва да отворят,

всяка да прегърне своя си патрон

и всичките прегърнати

по пътя

без белезниците си

да се преродят!

Другото е лесно занапред,

Мамона вярва в трона

и няма светостта,

той има златна собственост за собствен свят

и нищо друго,

а дронът е без воля самолет!

Човекът срещу него себе си е,

човекът обитател на вселени,

има своя вихрен кон,

творецът е на свой палат,

на светове във светлина облени,

с безценните съкровища богат

и ефир със вярата над него.

Във този земетръсен свят

срещу чудовището дрон,

Човекът трябва да застане

със истинската сила, със истински закон,

Човекът е във времето си млад,

той е със свойте бели кули,

свой неподражаем полет

на звездната си ескадрила,

във устрема и във човешкото крилат!

гр. София, 21.11.2015г.