18.03.2017 г., 0:35

Дрон

676 1 1

Българският парламент е дрон,

възседнал разбеснял се кон,

прелита, поразява,

но не противника, а собствената си

държава!

 

Българският парламент е дрон,

писта за напъпили стремежи,

за алчни авантюри полигон,

пазар на всякакви кроежи.

 

Дрон и парламент без стон,

галоп на пагубния кон!

 

Дронът има своята задача

от чужд команден пулт,

дронът няма сълзи, да заплаче,

дронът има своя бог и своя култ.

 

Машината не чува Българския пулс,

не я вълнуват погледите уморени,

тя е железния патрул,

за нея има заповеди,

за нея няма чакани промени!

 

Душите трудно ще се борят

със летящия дракон,

веригите си трябва първо да свалят,

сърцата трябва да отворят,

всяка да прегърне своя си патрон

и всичките прегърнати

по пътя

без белезниците си

да се преродят!

 

 

 

Другото е лесно занапред,

Мамона вярва в трона

и няма светостта,

той има златна собственост за собствен свят

и нищо друго,

а дронът е без воля самолет!

 

Човекът срещу него себе си е,

човекът обитател на вселени,

има своя вихрен кон,

творецът е на свой палат,

на светове във светлина облени,

с безценните съкровища богат

и ефир със вярата над него.

 

Във този земетръсен свят

срещу чудовището дрон,

Човекът трябва да застане

със истинската сила, със истински закон,

Човекът е във времето си млад,

той е със свойте бели кули,

свой неподражаем полет

на звездната си ескадрила,

във устрема и във човешкото крилат!

 

гр. София, 21.11.2015г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Авангардните технологии са замислени да не мислят,а да изпълняват.Сравнението е сполучливо.🔕

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...