8 oct 2020, 22:08

Друг

779 0 0

 

 

Аз те обичах толкова много...

Ти ме забрави в отминал сезон

Хвърли със злоба любовното лого

Пусна да скита сърцето в грешния тон.

После нарами гнева тъй злочест

Отлетя надалеч любовта

Сиво-синкав настана светът

Тишината застана сред нас

И те гледам и питам 

Сега 

Де отиде засмяната дружба?

По-богат ли си вече?

Нима?

Затова ли се срещнахме в нужда?

Ще затворя очи 

Да броя...

Колко много мечти отлетяха -

Знам, че нямаш лъчи 

Да ми стопляш крака -

ни ръцете във мрака

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ДМ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...