8.10.2020 г., 22:08

Друг

781 0 0

 

 

Аз те обичах толкова много...

Ти ме забрави в отминал сезон

Хвърли със злоба любовното лого

Пусна да скита сърцето в грешния тон.

После нарами гнева тъй злочест

Отлетя надалеч любовта

Сиво-синкав настана светът

Тишината застана сред нас

И те гледам и питам 

Сега 

Де отиде засмяната дружба?

По-богат ли си вече?

Нима?

Затова ли се срещнахме в нужда?

Ще затворя очи 

Да броя...

Колко много мечти отлетяха -

Знам, че нямаш лъчи 

Да ми стопляш крака -

ни ръцете във мрака

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДМ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...