8.10.2020 г., 22:08

Друг

784 0 0

 

 

Аз те обичах толкова много...

Ти ме забрави в отминал сезон

Хвърли със злоба любовното лого

Пусна да скита сърцето в грешния тон.

После нарами гнева тъй злочест

Отлетя надалеч любовта

Сиво-синкав настана светът

Тишината застана сред нас

И те гледам и питам 

Сега 

Де отиде засмяната дружба?

По-богат ли си вече?

Нима?

Затова ли се срещнахме в нужда?

Ще затворя очи 

Да броя...

Колко много мечти отлетяха -

Знам, че нямаш лъчи 

Да ми стопляш крака -

ни ръцете във мрака

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДМ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....