Oct 8, 2020, 10:08 PM

Друг

  Poetry » Love
777 0 0

 

 

Аз те обичах толкова много...

Ти ме забрави в отминал сезон

Хвърли със злоба любовното лого

Пусна да скита сърцето в грешния тон.

После нарами гнева тъй злочест

Отлетя надалеч любовта

Сиво-синкав настана светът

Тишината застана сред нас

И те гледам и питам 

Сега 

Де отиде засмяната дружба?

По-богат ли си вече?

Нима?

Затова ли се срещнахме в нужда?

Ще затворя очи 

Да броя...

Колко много мечти отлетяха -

Знам, че нямаш лъчи 

Да ми стопляш крака -

ни ръцете във мрака

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДМ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...