Друг Път... друго ОгледалО
"Не мога да издържам повече... Досега издържах на всичко, но не
мога повече... И... никой няма да дойде!... Приятелите отдавна престанаха да са ми приятели... Време е да се върна към истинската
си същност... при същността си... Скорецо мой на върха на розата,
кос, заседнал като кост на гърлото ми цял живот, чучулиго на
дървото - сбогом! Моя любов и ти, мой син, където и да сте, живи или
мъртви - сбогом!... Сбогом, отивам в цепнатините, в процепите, в
пукнатините... където ми е мястото... Свършено е... Свършено е с
думите, с обясненията, с усмивките, с всичко... Свършено е с хората..
Ще си седя в старото убежище, сам срещу тишината, тихо...
И да не говорим повече... да не говорим..."
Из "Празни стаи", Станислав Стратиев
Откъде се взе всичкият този страх...
цялото препускане на песъчинките
цялото... тихо привикване
Надеждата стана на четиридесет
а в ладията няма никой...
Откъде се взе всичкият този страх
цялото пропукване на сетивата
целият финален монолог...
Приближавам
до себе си сядам
и се потупвам по рамото
Да докторе аз съм клоунът
аз
26.12.2007 г.
© Донърджак Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Поздрав,доближаваш се до Стратиев...
-
Всъщност, на 40 не е толкова зле!
Таня Надеждата
-
И от мен едно потупване,Джак,въпреки натъжаването...
Поздрав! -
Дълбоко...
Харесах! -
И аз бях на 40, и аз бях клоун, и сега съм, и пак си говоря с доктора и той си говори с мен. Говорим си заедно за всичко, ама на края аз си плащам сметката, а той ми издава фактура - така е честно и за двамата ...
Поздравявам те за стиха допада ми ....
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
