Друг Път... друго ОгледалО
"Не мога да издържам повече... Досега издържах на всичко, но не
мога повече... И... никой няма да дойде!... Приятелите отдавна престанаха да са ми приятели... Време е да се върна към истинската
си същност... при същността си... Скорецо мой на върха на розата,
кос, заседнал като кост на гърлото ми цял живот, чучулиго на
дървото - сбогом! Моя любов и ти, мой син, където и да сте, живи или
мъртви - сбогом!... Сбогом, отивам в цепнатините, в процепите, в
пукнатините... където ми е мястото... Свършено е... Свършено е с
думите, с обясненията, с усмивките, с всичко... Свършено е с хората..
Ще си седя в старото убежище, сам срещу тишината, тихо...
И да не говорим повече... да не говорим..."
Из "Празни стаи", Станислав Стратиев
Откъде се взе всичкият този страх...
цялото препускане на песъчинките
цялото... тихо привикване
Надеждата стана на четиридесет
а в ладията няма никой...
Откъде се взе всичкият този страх
цялото пропукване на сетивата
целият финален монолог...
Приближавам
до себе си сядам
и се потупвам по рамото
Да докторе аз съм клоунът
аз
26.12.2007 г.
© Донърджак All rights reserved.
