Друг Път... друго ОгледалО

18 янв. 2013 г., 20:15 2013-01-18T22:49:58+02:00

Поэзия » Другая

760 0 5

"Не мога да издържам повече... Досега издържах на всичко, но не
мога повече... И... никой няма да дойде!... Приятелите отдавна престанаха да са ми приятели... Време е да се върна към истинската
си същност... при същността си... Скорецо мой на върха на розата,
кос, заседнал като кост на гърлото ми цял живот, чучулиго на
дървото - сбогом! Моя любов и ти, мой син, където и да сте, живи или
мъртви - сбогом!... Сбогом, отивам в цепнатините, в процепите, в
пукнатините... където ми е мястото... Свършено е... Свършено е с
думите, с обясненията, с усмивките, с всичко... Свършено е с хората..
Ще си седя в старото убежище, сам срещу тишината, тихо...

И да не говорим повече... да не говорим..."

Из "Празни стаи", Станислав Стратиев

Откъде се взе всичкият този страх...
цялото препускане на песъчинките
цялото... тихо привикване

Надеждата стана на четиридесет
а в ладията няма никой...

Откъде се взе всичкият този страх
цялото пропукване на сетивата
целият финален монолог...

Приближавам
до себе си сядам
и се потупвам по рамото

Да докторе аз съм клоунът
аз

26.12.2007 г.

Свързани произведения

mihri61 (Милко Христов)

2013-04-15T13:25:06+03:00

Поздрав,доближаваш се до Стратиев...
toxin (Таня Донова)

2013-03-27T10:37:32+02:00

Всъщност, на 40 не е толкова зле!
Таня Надеждата
stenli499 (Станислава)

2013-01-30T12:03:29+02:00

И от мен едно потупване,Джак,въпреки натъжаването...
Поздрав!
beti (Бехрин)

2013-01-20T17:15:52+02:00

Дълбоко...
Харесах!
yaniuz1 (Яни)

2013-01-18T20:36:35+02:00

И аз бях на 40, и аз бях клоун, и сега съм, и пак си говоря с доктора и той си говори с мен. Говорим си заедно за всичко, ама на края аз си плащам сметката, а той ми издава фактура - така е честно и за двамата ...
Поздравявам те за стиха допада ми ....