8 abr 2019, 23:20

Друг път....толкоз път....

882 8 16

                Друг път... толкоз път...


          Казват, че за да не си живял напразно
          трябвало да посадиш поне едно дърво,
          дом да изградиш и с мисли разни -
          да напишеш книга. И... дете - поне едно!

 

          Аз едно дете отгледах, двама внука,
          изградих и дом. Е, нищо, че е миниатюрен,
          а книга, книгата е още във черупка
          но ще нямам време, даже и да се юрна!*....

 

          Та ,по тоя повод ще ви разкажа нещо -
          истинска история  от мойто време...
          Професор, стар ерген без да му е спешно
          доктор посетил, та информация да вземе...

 

          как се чувства здравето му,значи!...

 

          Като подробно му прегледал всички части
          спец, а - не отбелязал никакви проблеми...,
          но е възрастен та да приключи всички страсти
          към науката, или мераци неосъществени!

 

          Професорът - бил казал вече всичко за науката,
          останал неосъществен мерак и то един,
          нали бил толкова зает,забравял и поуката,
          че всяко нещо с времето, а той с жена не бил!!

 

          Около него -бол студентки, та една поканил,
          и като хич не знаел как звезди се свалят,
          ще я заведе на  място - лукс, за да се похвали
          мислейки,че с това се на жени главите маят....

 

          Къде? Не бил обмислил.Тръгнали, пътували бая,
          за да предложи най-прекрасно заведение,
          но там, за след вечерята - да има и одаЯ,*/
          за да осъществи мерака си във допълнение...

 

          Дошъл момента-след много скари,бири,вкусотии
          и я поканил на "работното легло"Това бе лесно!
          Ала умът крещял.."защо да спазвам тия "щуротии"!
          Мъчил се и - ура! До нейде свършил работа чудесно!!

 

          Бил толкова доволен, че с тон най-мил възможен
          ѝ казал"Аз съм щастлив, и ако сте съгласна
          кога-обмислям, друг път пак да ви предложа
          круиз такъв подобен и любовта ми страстна!!...

 

          За ужас тя отвърнала така,без капка милост,

 

          че сигур' може утре да ѝ пише двойка,
          че от обикалянето някои части я болят,
          че не така се сваля една девойка....
          Та, друг път, толкоз път, за... един път!!

          Никой път!!!!
         ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– 
          * – юрна - втурна
          ** – одаЯ - стая

        

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разсмя ме, Иржи!
  • Ами нещо напоследък не се появявах, но сега отивам - любовен дебют от теб няма да пропусна, Иржи.
  • Само ти отсъстваше,Рени,но сега ми е щастливо и, че съм те развеселила малко и не го пропусна този стих,както другия,любовния!/моя дебют/Благодаря ти и за "любими"!
  • Еха! Колко хора тука си събрала, Иржи! И мен успя да развеселиш, много те бива да разказваш в стих.
  • Благодаря много ,че спряхте на страницата ми и поставихте в "любими"
    Иване,така е,хуморът не е само да усмихва,а задължително е да има поука....
    Юри,за този професор от Господарите/Вучков/съм поместила няколко куплета в стиха от вицове"Ситни,дребни,като камилчета..."но тук е друга манджа...Също жив образ...
    Много ти се радвам,Мариана,защото ти си ненадминат майстор,при това разнообразен,а аз...Добре дошла,Марги,нещо с теб се разминаваме...Благодаря ти.
    Като бях толкова дълго в тия среди и много материал мога да извадя,но за сега се старая само да подържам пламъчето на моженето си,Миночка...
    Да,Пепи,хубаво е човек да е в свои води и ако лириката носи наслада за сърцето и душата,хуморът трябва да създава настроение,да те откъсне от тъжно ежедневие....Но някои намират,че това не е поезия,особено ако е в мерена реч!Но,кой какво може!Благодаря ти,че не ме забравяш...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...