8 abr 2019, 23:20

Друг път....толкоз път....

884 8 16

                Друг път... толкоз път...


          Казват, че за да не си живял напразно
          трябвало да посадиш поне едно дърво,
          дом да изградиш и с мисли разни -
          да напишеш книга. И... дете - поне едно!

 

          Аз едно дете отгледах, двама внука,
          изградих и дом. Е, нищо, че е миниатюрен,
          а книга, книгата е още във черупка
          но ще нямам време, даже и да се юрна!*....

 

          Та ,по тоя повод ще ви разкажа нещо -
          истинска история  от мойто време...
          Професор, стар ерген без да му е спешно
          доктор посетил, та информация да вземе...

 

          как се чувства здравето му,значи!...

 

          Като подробно му прегледал всички части
          спец, а - не отбелязал никакви проблеми...,
          но е възрастен та да приключи всички страсти
          към науката, или мераци неосъществени!

 

          Професорът - бил казал вече всичко за науката,
          останал неосъществен мерак и то един,
          нали бил толкова зает,забравял и поуката,
          че всяко нещо с времето, а той с жена не бил!!

 

          Около него -бол студентки, та една поканил,
          и като хич не знаел как звезди се свалят,
          ще я заведе на  място - лукс, за да се похвали
          мислейки,че с това се на жени главите маят....

 

          Къде? Не бил обмислил.Тръгнали, пътували бая,
          за да предложи най-прекрасно заведение,
          но там, за след вечерята - да има и одаЯ,*/
          за да осъществи мерака си във допълнение...

 

          Дошъл момента-след много скари,бири,вкусотии
          и я поканил на "работното легло"Това бе лесно!
          Ала умът крещял.."защо да спазвам тия "щуротии"!
          Мъчил се и - ура! До нейде свършил работа чудесно!!

 

          Бил толкова доволен, че с тон най-мил възможен
          ѝ казал"Аз съм щастлив, и ако сте съгласна
          кога-обмислям, друг път пак да ви предложа
          круиз такъв подобен и любовта ми страстна!!...

 

          За ужас тя отвърнала така,без капка милост,

 

          че сигур' може утре да ѝ пише двойка,
          че от обикалянето някои части я болят,
          че не така се сваля една девойка....
          Та, друг път, толкоз път, за... един път!!

          Никой път!!!!
         ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– 
          * – юрна - втурна
          ** – одаЯ - стая

        

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разсмя ме, Иржи!
  • Ами нещо напоследък не се появявах, но сега отивам - любовен дебют от теб няма да пропусна, Иржи.
  • Само ти отсъстваше,Рени,но сега ми е щастливо и, че съм те развеселила малко и не го пропусна този стих,както другия,любовния!/моя дебют/Благодаря ти и за "любими"!
  • Еха! Колко хора тука си събрала, Иржи! И мен успя да развеселиш, много те бива да разказваш в стих.
  • Благодаря много ,че спряхте на страницата ми и поставихте в "любими"
    Иване,така е,хуморът не е само да усмихва,а задължително е да има поука....
    Юри,за този професор от Господарите/Вучков/съм поместила няколко куплета в стиха от вицове"Ситни,дребни,като камилчета..."но тук е друга манджа...Също жив образ...
    Много ти се радвам,Мариана,защото ти си ненадминат майстор,при това разнообразен,а аз...Добре дошла,Марги,нещо с теб се разминаваме...Благодаря ти.
    Като бях толкова дълго в тия среди и много материал мога да извадя,но за сега се старая само да подържам пламъчето на моженето си,Миночка...
    Да,Пепи,хубаво е човек да е в свои води и ако лириката носи наслада за сърцето и душата,хуморът трябва да създава настроение,да те откъсне от тъжно ежедневие....Но някои намират,че това не е поезия,особено ако е в мерена реч!Но,кой какво може!Благодаря ти,че не ме забравяш...

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...