8.04.2019 г., 23:20

Друг път....толкоз път....

881 8 16

                Друг път... толкоз път...


          Казват, че за да не си живял напразно
          трябвало да посадиш поне едно дърво,
          дом да изградиш и с мисли разни -
          да напишеш книга. И... дете - поне едно!

 

          Аз едно дете отгледах, двама внука,
          изградих и дом. Е, нищо, че е миниатюрен,
          а книга, книгата е още във черупка
          но ще нямам време, даже и да се юрна!*....

 

          Та ,по тоя повод ще ви разкажа нещо -
          истинска история  от мойто време...
          Професор, стар ерген без да му е спешно
          доктор посетил, та информация да вземе...

 

          как се чувства здравето му,значи!...

 

          Като подробно му прегледал всички части
          спец, а - не отбелязал никакви проблеми...,
          но е възрастен та да приключи всички страсти
          към науката, или мераци неосъществени!

 

          Професорът - бил казал вече всичко за науката,
          останал неосъществен мерак и то един,
          нали бил толкова зает,забравял и поуката,
          че всяко нещо с времето, а той с жена не бил!!

 

          Около него -бол студентки, та една поканил,
          и като хич не знаел как звезди се свалят,
          ще я заведе на  място - лукс, за да се похвали
          мислейки,че с това се на жени главите маят....

 

          Къде? Не бил обмислил.Тръгнали, пътували бая,
          за да предложи най-прекрасно заведение,
          но там, за след вечерята - да има и одаЯ,*/
          за да осъществи мерака си във допълнение...

 

          Дошъл момента-след много скари,бири,вкусотии
          и я поканил на "работното легло"Това бе лесно!
          Ала умът крещял.."защо да спазвам тия "щуротии"!
          Мъчил се и - ура! До нейде свършил работа чудесно!!

 

          Бил толкова доволен, че с тон най-мил възможен
          ѝ казал"Аз съм щастлив, и ако сте съгласна
          кога-обмислям, друг път пак да ви предложа
          круиз такъв подобен и любовта ми страстна!!...

 

          За ужас тя отвърнала така,без капка милост,

 

          че сигур' може утре да ѝ пише двойка,
          че от обикалянето някои части я болят,
          че не така се сваля една девойка....
          Та, друг път, толкоз път, за... един път!!

          Никой път!!!!
         ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– 
          * – юрна - втурна
          ** – одаЯ - стая

        

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разсмя ме, Иржи!
  • Ами нещо напоследък не се появявах, но сега отивам - любовен дебют от теб няма да пропусна, Иржи.
  • Само ти отсъстваше,Рени,но сега ми е щастливо и, че съм те развеселила малко и не го пропусна този стих,както другия,любовния!/моя дебют/Благодаря ти и за "любими"!
  • Еха! Колко хора тука си събрала, Иржи! И мен успя да развеселиш, много те бива да разказваш в стих.
  • Благодаря много ,че спряхте на страницата ми и поставихте в "любими"
    Иване,така е,хуморът не е само да усмихва,а задължително е да има поука....
    Юри,за този професор от Господарите/Вучков/съм поместила няколко куплета в стиха от вицове"Ситни,дребни,като камилчета..."но тук е друга манджа...Също жив образ...
    Много ти се радвам,Мариана,защото ти си ненадминат майстор,при това разнообразен,а аз...Добре дошла,Марги,нещо с теб се разминаваме...Благодаря ти.
    Като бях толкова дълго в тия среди и много материал мога да извадя,но за сега се старая само да подържам пламъчето на моженето си,Миночка...
    Да,Пепи,хубаво е човек да е в свои води и ако лириката носи наслада за сърцето и душата,хуморът трябва да създава настроение,да те откъсне от тъжно ежедневие....Но някои намират,че това не е поезия,особено ако е в мерена реч!Но,кой какво може!Благодаря ти,че не ме забравяш...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...