Друг път....толкоз път....
Друг път... толкоз път...
Казват, че за да не си живял напразно
трябвало да посадиш поне едно дърво,
дом да изградиш и с мисли разни -
да напишеш книга. И... дете - поне едно!
Аз едно дете отгледах, двама внука,
изградих и дом. Е, нищо, че е миниатюрен,
а книга, книгата е още във черупка
но ще нямам време, даже и да се юрна!*....
Та ,по тоя повод ще ви разкажа нещо -
истинска история от мойто време...
Професор, стар ерген без да му е спешно
доктор посетил, та информация да вземе...
как се чувства здравето му,значи!...
Като подробно му прегледал всички части
спец, а - не отбелязал никакви проблеми...,
но е възрастен та да приключи всички страсти
към науката, или мераци неосъществени!
Професорът - бил казал вече всичко за науката,
останал неосъществен мерак и то един,
нали бил толкова зает,забравял и поуката,
че всяко нещо с времето, а той с жена не бил!!
Около него -бол студентки, та една поканил,
и като хич не знаел как звезди се свалят,
ще я заведе на място - лукс, за да се похвали
мислейки,че с това се на жени главите маят....
Къде? Не бил обмислил.Тръгнали, пътували бая,
за да предложи най-прекрасно заведение,
но там, за след вечерята - да има и одаЯ,*/
за да осъществи мерака си във допълнение...
Дошъл момента-след много скари,бири,вкусотии
и я поканил на "работното легло"Това бе лесно!
Ала умът крещял.."защо да спазвам тия "щуротии"!
Мъчил се и - ура! До нейде свършил работа чудесно!!
Бил толкова доволен, че с тон най-мил възможен
ѝ казал"Аз съм щастлив, и ако сте съгласна
кога-обмислям, друг път пак да ви предложа
круиз такъв подобен и любовта ми страстна!!...
За ужас тя отвърнала така,без капка милост,
че сигур' може утре да ѝ пише двойка,
че от обикалянето някои части я болят,
че не така се сваля една девойка....
Та, друг път, толкоз път, за... един път!!
Никой път!!!!
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* – юрна - втурна
** – одаЯ - стая
© Ирина Филипова All rights reserved.
