Добре... Уби ме! Щастлив ли си?
Сломи всичко... взе дори
и горчивите ми сълзи!
Но не смей да ме питаш
пак!... Не мога да те мразя...
Не... Дори когато с нея
показвате ми друг свят.
Там нечестна-грешна
чувствам се аз...
за това, че обичам със страст...
Кажи ми сега как да кажа на
сърцето, че живее пак в лъжа.
Раните ще зашия и болките
с усмивка ще прикрия.
А как да се предам?...
Как на нея да те дам?...
Знам, неин бил си...
и такъв оставаш си...
Бавно ще тръгна,
взимайки с мен греха.
Изтривайки си стъпките
в нощта, където мислих
си, че се крие любовта...
Боря се за обречена кауза.
Боря се да получа нещо
загубено - от любовта и погубено...
Как да спра, като ти течеш в кръвта?...
(посветено на А...)
© Апокалиптикс А Todos los derechos reservados
лирическата ти героиня е само ранена,
но по-жива от всякога и борбена, невероятно борбена...
Заслужава си да се бориш със зъби и нокти,
пък макар и за "обречена кауза"!
Здравей, Валкирио!