3 nov 2010, 13:46

Друг свят

681 0 3


Добре... Уби ме! Щастлив ли си?
Сломи  всичко... взе дори
и горчивите ми сълзи!
Но не смей да ме питаш
пак!... Не мога да те мразя...
Не... Дори когато с нея
показвате ми друг свят.
Там нечестна-грешна
чувствам се аз...
за това, че обичам със страст...
Кажи ми сега как да кажа на
сърцето, че живее пак в лъжа.
Раните ще зашия и болките
с усмивка ще прикрия.
А как да се предам?...
Как на нея да те дам?...
Знам, неин бил си...
и такъв оставаш си...
Бавно ще тръгна,
взимайки с мен греха.
Изтривайки си стъпките
в нощта, където мислих
си, че се крие любовта...
Боря се за обречена кауза.
Боря се да получа нещо
загубено - от любовта и погубено...


Как да спра, като ти течеш в кръвта?...

 

 

(посветено на А...)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Апокалиптикс А Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Щом е сътворила такъв силен стих,
    лирическата ти героиня е само ранена,
    но по-жива от всякога и борбена, невероятно борбена...
    Заслужава си да се бориш със зъби и нокти,
    пък макар и за "обречена кауза"!

    Здравей, Валкирио!
  • Аз също...
  • Харесах!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...