3.11.2010 г., 13:46 ч.

Друг свят 

  Поезия » Любовна
547 0 3


Добре... Уби ме! Щастлив ли си?
Сломи  всичко... взе дори
и горчивите ми сълзи!
Но не смей да ме питаш
пак!... Не мога да те мразя...
Не... Дори когато с нея
показвате ми друг свят.
Там нечестна-грешна
чувствам се аз...
за това, че обичам със страст...
Кажи ми сега как да кажа на
сърцето, че живее пак в лъжа.
Раните ще зашия и болките
с усмивка ще прикрия.
А как да се предам?...
Как на нея да те дам?...
Знам, неин бил си...
и такъв оставаш си...
Бавно ще тръгна,
взимайки с мен греха.
Изтривайки си стъпките
в нощта, където мислих
си, че се крие любовта...
Боря се за обречена кауза.
Боря се да получа нещо
загубено - от любовта и погубено...


Как да спра, като ти течеш в кръвта?...

 

 

(посветено на А...)

© Апокалиптикс А Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Щом е сътворила такъв силен стих,
    лирическата ти героиня е само ранена,
    но по-жива от всякога и борбена, невероятно борбена...
    Заслужава си да се бориш със зъби и нокти,
    пък макар и за "обречена кауза"!

    Здравей, Валкирио!
  • Аз също...
  • Харесах!
Предложения
: ??:??