22 feb 2007, 20:01

Другар! 

  Poesía
587 0 4
Когато слънцето потъне в океана безкраен
и луната целуне Балкана потаен!
Аз спомена за теб ще пазя,
дори от болка, другар, да лазя!

Когато върхари клони преплитат
и птици пияни залитат,
ще ме видиш на хълма изправен -
ти никога не ще бъдеш забравен!

Когато всичко потъне във мрак
и спомените избягат назад,
когато всичко е сковано от лед -
там ще бъда и ще чакам за теб!

© Петьо Петков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??