22.02.2007 г., 20:01 ч.

Другар! 

  Поезия
564 0 4
Когато слънцето потъне в океана безкраен
и луната целуне Балкана потаен!
Аз спомена за теб ще пазя,
дори от болка, другар, да лазя!

Когато върхари клони преплитат
и птици пияни залитат,
ще ме видиш на хълма изправен -
ти никога не ще бъдеш забравен!

Когато всичко потъне във мрак
и спомените избягат назад,
когато всичко е сковано от лед -
там ще бъда и ще чакам за теб!

© Петьо Петков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??