Другар!
Когато слънцето потъне в океана безкраен
и луната целуне Балкана потаен!
Аз спомена за теб ще пазя,
дори от болка, другар, да лазя!
Когато върхари клони преплитат
и птици пияни залитат,
ще ме видиш на хълма изправен -
ти никога не ще бъдеш забравен!
Когато всичко потъне във мрак
и спомените избягат назад,
когато всичко е сковано от лед -
там ще бъда и ще чакам за теб!
и луната целуне Балкана потаен!
Аз спомена за теб ще пазя,
дори от болка, другар, да лазя!
Когато върхари клони преплитат
и птици пияни залитат,
ще ме видиш на хълма изправен -
ти никога не ще бъдеш забравен!
Когато всичко потъне във мрак
и спомените избягат назад,
когато всичко е сковано от лед -
там ще бъда и ще чакам за теб!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петьо Петков Все права защищены
