21 abr 2017, 18:46

Другар ,господин, приятел

  Poesía » Civil
800 1 6

 

                 Другар, господин, приятел             21.04.2017


           Преди на всички казвахме "другарю".    
           Сега сме "господин и госпожа",
           но съществува и понятие,що сгрява -
           към някого да се обръщаш "по-така"...
        
              "Приятелю" ако ти нейде кажат -
              то значи, че от тях си удостоен ,                                
              с най-топли чувства,ще ти покажат,
              че ти за тях не си обикновен..

.

           Защото си опора, сила атмосфера
           и всичко даваш им.Дори отплата
           не чакаш,за да си я сложиш на ревера,
           а вярват ти, че чиста е душата ти!

 

              На рамото ти да поплачат-може,
              че ризата си ще дадеш при нужда.
              изслушваш ги, когато имат грижа,
              не дразниш се като във бар задушен..

 

          От любов пък нявга ако са отчаяни,
          или със тежки провинения към тебе -
          не си ти критикаря безпощаден!
          Приятел си и от съдбите им обсебен!

 

              Със тях не бориш се със лакти за услуги -
              за тях не си ни господин, нито другар,
              /които съм поставила в графа "и други"/ -
              а ти за тях си Господ-Бог, Баща и Цар!!!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Иржи, страхотно си го описала, продължавай в същия дух, умееш го, не се отказвай от писането! Поздрави от мен!
  • Прекрасно!
  • Благодаря ви(Веси,Васе и Катя.Цяла сутрин чета,отговорям,чета,отговарям,и ми беше безкрайно приятно да се срещам с вас.Макар,че лично не ви познавам,но ви причислявам към "приятели"-те,защото имаме сродни души....До нови срещи!!!
  • Поздравления и от мен, Иржи!
  • Един да е, но истински! Поздрави!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...