21.04.2017 г., 18:46

Другар ,господин, приятел

794 1 6

 

                 Другар, господин, приятел             21.04.2017


           Преди на всички казвахме "другарю".    
           Сега сме "господин и госпожа",
           но съществува и понятие,що сгрява -
           към някого да се обръщаш "по-така"...
        
              "Приятелю" ако ти нейде кажат -
              то значи, че от тях си удостоен ,                                
              с най-топли чувства,ще ти покажат,
              че ти за тях не си обикновен..

.

           Защото си опора, сила атмосфера
           и всичко даваш им.Дори отплата
           не чакаш,за да си я сложиш на ревера,
           а вярват ти, че чиста е душата ти!

 

              На рамото ти да поплачат-може,
              че ризата си ще дадеш при нужда.
              изслушваш ги, когато имат грижа,
              не дразниш се като във бар задушен..

 

          От любов пък нявга ако са отчаяни,
          или със тежки провинения към тебе -
          не си ти критикаря безпощаден!
          Приятел си и от съдбите им обсебен!

 

              Със тях не бориш се със лакти за услуги -
              за тях не си ни господин, нито другар,
              /които съм поставила в графа "и други"/ -
              а ти за тях си Господ-Бог, Баща и Цар!!!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Иржи, страхотно си го описала, продължавай в същия дух, умееш го, не се отказвай от писането! Поздрави от мен!
  • Прекрасно!
  • Благодаря ви(Веси,Васе и Катя.Цяла сутрин чета,отговорям,чета,отговарям,и ми беше безкрайно приятно да се срещам с вас.Макар,че лично не ви познавам,но ви причислявам към "приятели"-те,защото имаме сродни души....До нови срещи!!!
  • Поздравления и от мен, Иржи!
  • Един да е, но истински! Поздрави!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...