10 may 2009, 9:54

Другарче

  Poesía
795 0 6

Аз съм калинка

на лист боровинка,

на твоите въпроси

отговор нося.

 

Пак съм детето

палаво, дето

тича в поляни

зелено-тъкани.

 

Дано ти е ясно -

не ща да порасна.

Не ми ли отива

да съм детски щастлива?

 

Гъбка съм булка,

в очите светулка,

в ръцете ти паря,

сърцето изгарям.

 

С ягодки-устни,

много са вкусни.

Ако ги опиташ

по мен ще залиташ.

 

Така съм омайна -

почти като тайна.

Предвкусена сладост,

на дните ти радост.

 

Подай ми ръчичка,

не искам самичка!

Хвърлям ти зарче:

бъди ми другарче!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...